Холестерол!

Бррр! Дори само като обикновена комбинация от звуци самата дума холестерол създава неприятно усещане у нас. За мнозина от хората тази дума е свързана и с основателни страхове за тяхното здраве, особено след студената зима, в която всички често прекаляваме доста с приема на мазни храни.

С изключение на ограничен брой генетично предразположени късметлии, то на повечето хора се налага да следят нивото на HDL и LDL холестерол в кръвта си, докато се опитват да намалят риска от сърдечно-съдови заболявания, които представляват една от основните причини за смъртността през 21 век. Здравословният начин на живот и повишената двигателна активност са задължителни за тези, които имат наследствена обремененост, но след дългата и студена зима сякаш за всички е добре да се ориентират към по-леко и щадящо меню.

Един-единствен полезен навик не върши работа, постоянният ни стил на живот е този, който до голяма степен определя колко сме здрави. Затова природосъобразният хранителен режим трябва да се спазва постоянно, наложително е още всеки ден да се правят физически упражнения, както и да се живее без тютюнев дим. Разбира се, тези условия не са пълна гаранция за здраве, но могат да подобрят шансовете ни в тази насока.

Холестеролът е необходим на човешкия организъм, но големите количества лош холестерол се свързват с атеросклерозата - стесняване и блокиране на артериалните кръвоносни пътища. Американската кардиологична асоциация препоръчва след 20-годишна възраст през 5 г. да се правят изследвания на общия, лошия и добрия холестерол и на триглицеридите. Профилактичните измервяния са много важни, защото няма външни симптоми, по които да разберем, че сме с висок холестерол.

Той обаче може да се повлияе с подходящ хранителен режим. Дневният прием на холестерол не бива да надвишава 300 мг. Лимитът за наситените мазнини не бива да надхвърля 7% от дневния прием, а за трансмазнините - 1%. Ако обаче човек има фамилна обремененост или вече е развил коронарна болест, тези нива трябва още да се понижат.

Първите четири продукта, с които трябва да се сприятелите, ако имате съмнение за висок холестерол, са чесън, джинджифил, лютият червен пипер кайен и рейши - малка дървесна гъба, наричана още ключ към безсмъртието, китайска гъба, гъба фантом.

Още един здравословен съвет, който идва на помощ е практиката да заменим майонезите с алтернативен по-лек сос от 1/2 чаша кисело мляко, 1 ч. л. горчица, 1/2 ч. л. лимонов сок и 1 ч. л. счукан чесън.

"Животинските стероли и преди всичко холестеролът имат важно значение за човешкия организъм. Той участва в изграждането на клетъчните мембрани, предшественик е на редица хормони, на витамин D, свързва някои токсични продукти в храносмилателния тракт, улеснява абсорбцията на мастните киселини и транспорта им в кръвта"  обясни гл. асистент в Медицински университет - София, д-р Мария Николова.

Хранителните източници за набавяне на холестерол са най-често едни и същи в лицето на: тлъстите меса, някои вътрешни органи - черен дроб, мозък, бъбреци; яйчният жълтък, млечните мазнини и т.н. Ежедневно с храната приемаме между 200 и 700 мг. холестерол. Многократно по-висока е вътрешната, ендогенна синтеза на холестерол в нашия организъм, която се осъществява от наситени мастни киселини.

Ето защо е от голямо значение, освен да ограничаваме външния (с храната) прием на холестерол, да намалим и приема на наситените мастни киселини (не повече от 10% от приеманата ежедневно с храната енергия трябва да идва от тях, а при проблеми с  холестерола и до 7%). Все пак е пределно ясно, че за начина на живот на българина е характерен високият прием на мазнини като цяло.

При норма от 15 до 30% от енергийния прием за деня у нас се поглъщат по 38-40%. Прекалява се и с трансмастни киселини, които хем покачват лошия холестерол, хем понижават нивата на добрия HDL холестерол и затова имат още по-неблагоприятен ефект.

"Освен храната влияние върху нивата на холестерол в организма ни оказват и наследствените фактори. Това обяснява защо дори и при вегетарианска диета при някои хора може да се установи повишен холестерол.Тогава освен хранителна терапия трябва да се прилага и медикаментозна" - казва д-р Николава.

Най-добър ефект за понижаване на нашия лош холестерол имат приемът на растителни стероли и станоли и намаляване на консумацията на наситените мастни киселини, които се съдържат в най-големи количества в храните от животински произход: тлъсти меса - свинско, говеждо, агнешко, пълномаслени млечни продукти и пълномаслени млека, а така също и в растителните палмово и кокосово масло и съответно в храните, в които се влагат или ако се използват и като мазнини за пържене.

Фитостеролите се намират естествено в растителните, нерафинирани масла, ядките, бобовите и пълнозърнести храни, плодовеи зеленчуци, но в много малки количества - в милиграми.

А ефективните дози с цел понижаване на холестерола са поне 1,5 - 2 грама дневно, обръща внимание специалистката. И дава пример, че 2 г растителни стероли се съдържат в 150 малки ябълки,в 83 портокала, в 210 средни моркова, в 425 домата, в 11 чаши фъстъци, в 70 филии пълнозърнест хляб, в 2 и 1/2 ч.л. маргарин, обогатен с фитостероли, в 1 и 1/2 ч.л. масло, обогатено с фитостероли, в 3 и 1/2 таблетки хранителна добавка.